Оценить:

Пурпурните реки Гранже Жан-Кристоф




1

На Виржини

I

1

„Га-на-мос! Га-на-мос!“

Здраво стиснал предавателя, Пиер Ниманс гледаше надолу към тълпата, която се спускаше по бетонираните пътеки на „Парк де Пренс“. Хилядите разгорещени фенове с бели кепета и ярки шалчета се стичаха към изходите като разноцветен и шеметен поток. Взрив от конфети. Или легион от побеснели демони. И над всичко това трите отчетливи и натрапчиви срички: „Га-на-мос!“

Застанал прав върху покрива на детската градина срещу стадиона, полицаят наблюдаваше работата на трета и четвърта бригада от републиканската служба по сигурността. Мъжете в тъмносиня униформа и черни каски тичаха, прикрити зад щитовете си. Класическият метод. Двеста души, разположени от двете страни на всички входове, и командоси-„екрани“, които трябваше да направят така, че привържениците на двата отбора да не се срещнат, да не се доближат едни до други, ако е възможно дори да не се видят…

За тазвечерната среща между Сарагоса и Арсенал — единственият мач през годината, в който два чуждестранни отбора щяха да премерят силите си в Париж — бяха мобилизирани повече от хиляда и четиристотин полицаи и жандарми. Проверка на документите, обискиране на подозрителните и охрана на четирийсетте хиляди зрители, дошли да подкрепят единия или другия отбор. Главният комисар Пиер Ниманс беше един от тези, които отговаряха за операцията. А тя се различаваше от обичайната му работа. Впрочем, късо подстриганият полицай харесваше подобни акции. Наблюдение и действие в чист вид. Без разследване, без съдебна намеса. Безнаказаност, която му действаше някак отморяващо. Нравеше му се и военният вид на потеглилата в поход полицейска армия.

Зрителите наближаваха изходите. Ниманс погледна часовника си. След четири минути ще се изсипят на уличното платно. Тогава вече ще стане напечено. Полицаят пое дълбоко въздух. Октомврийската нощ бе изпълнена с напрежение.

Две минути. Ниманс се обърна към площад Порт дьо Сен Клу. Беше напълно пуст. Трите фонтана стърчаха в нощта като тревожни тотеми. Автобусите се бяха подредили по авенюто в индийска нишка. Пред тях се суетяха мъже със закачени на колана каски и палки. Резервните бригади.

Гълчавата нарастваше. Тълпата се изсипваше през изходите между железните огради, настръхнали от заострени колове. Ниманс се усмихна. Точно затова бе дошъл. Долу настана вълнение. Тръбни звуци прорязаха глухия шум. После чудовищен рев разтърси циментовата грамада. „Га-на-мос! Га-на-мос!“ Ниманс натисна копчето на предавателя и се свърза с Жоашен, шефа на сигурността в източен Париж. „Тук Ниманс. Излизат. Насочете ги към автобусите на булевард Марат, към паркингите и входовете на метрото.“

От високото си място полицаят прецени обстановката — от неговата страна, изходите G и H, рисковете бяха минимални. Тази вечер победиха испанците, така че феновете им бяха по-малко опасни. Англичаните излизаха от отсрещната страна, от врати A и K към трибуните от страната на Булон — трибуните на дивите зверове. Ниманс смяташе да им хвърли един поглед, щом операцията започне.

Внезапно над тълпата на светлината на уличните лампи прехвърча стъклена бутилка. Полицаят видя да се размахва палка, тълпата да отстъпва, хора да падат на земята. Изкрещя в предавателя: „Жоашен, мамка му! Овладейте хората си!“

Хукна към стълбището и се спусна пеша от осмия етаж. Когато излезе на авенюто, две редици полицаи вече бяха дотичали и се готвеха за схватка с хулиганите. Ниманс застана пред въоръжените мъже и размаха ръце. Палките бяха на няколко метра от лицето му, когато Жоашен изникна до него с каска на главата. Вдигна визьора й и го изгледа свирепо:

— За Бога, Ниманс, да не сте се побъркали? В тия цивилни дрехи ще ви…

Полицаят не го остави да довърши.

— Какво става, да му се не види? Овладейте хората, Жоашен! Иначе безредиците не ни мърдат.

Кръгличкият червендалест капитан дишаше тежко. Малките му старомодни мустаци потръпваха. Предавателят изпука: „До… до всички части… До всички части… Завоят при Булон… Улица Командан Гилбо… Аз… Имаме проблем!“ Ниманс изгледа Жоашен, сякаш той бе единственият виновник за всеобщия хаос. Пръстите му натиснаха копчето на предавателя: „Тук Ниманс. Идваме.“ После заповяда на капитана с овладян глас:

— Отивам. Изпратете колкото може повече хора. И се оправете с тия тук.

И без да изчака отговор се спусна да търси стажанта, който изпълняваше ролята на негов шофьор. Прекоси площада с големи крачки, мерна в далечината сервитьорите от „Брасри де Пренс“, които бързаха да спуснат железните решетки. Въздухът бе наситен със страх.

Ниманс видя дребния тъмнокос стажант с кожено яке, който се мотаеше край една черна кола. Удари с юмрук по купето и изкрещя:

— Бързо! На завоя при Булон!

Двамата мъже скочиха в колата едновременно. Гумите запушиха при потеглянето. Стажантът сви вляво от стадиона, за да стигне най-бързо до врата K по път, предназначен за охраната. Нещо накара Ниманс да му нареди:

— Не, заобиколи стадиона.

Колата направи обратен завой и шльопна в локвите около камионите с вода, готови да се намесят. После пое по авеню Парк де Пренс през тесния коридор, образуван от паркиралите автобуси на подвижната гвардия. Мъжете с каски, които тичаха в същата посока, й направиха път, без да я погледнат. Ниманс беше поставил буркана върху покрива. Стажантът зави наляво покрай гимназия „Клод Бернар“ и се включи в кръговото движение, за да поеме покрай третата стена на стадиона. Току-що бяха задминали трибуните към Отьой.

Загрузка...
1

Жанры

Деловая литература

Детективы и Триллеры

Документальная литература

Дом и семья

Драматургия

Искусство, Дизайн

Литература для детей

Любовные романы

Наука, Образование

Поэзия

Приключения

Проза

Прочее

Религия, духовность, эзотерика

Справочная литература

Старинное

Фантастика

Фольклор

Юмор

Загрузка...